Здравейте! Аз съм Мирослава и сядам да ви разкажа за нещо, което ми пълни сърцето вече доста време — БулаирЪ и магията, която се случва там.
С туризъм се занимавам кажи-речи цял живот — над 25 години, представяте ли си! Преди десет основах Ясмин Холидейз и съм виждала какво ли не по широкия свят. Но онова, за което ще ви пиша сега, не дойде от някакъв хитър план. Дойде някак случайно, тихичко — както идват най-хубавите неща в живота.
Как започна всичко
Беше през пандемията. Помните ли онова свиване под лъжичката — затворени, неспокойни, отчаяно жадни за глътка чист въздух? Е, със съпруга ми решихме, че няма да висим вкъщи и да гледаме стените. Хвърлихме се да обикаляме наоколо, до някакви 60 километра от Варна. Всеки уикенд — нова посока, нови хора, непознати пътеки. Беше прекрасно.
И така един ден стигнахме до Голица, а после и до съседното Булаир — две села на осем километра едно от друго, сгушени кротко в най-източните склонове на Стара планина. И знаете ли… влюбих се. Просто така, от пръв поглед. В тишината, в кристалния въздух, в хлопките на стадата, в усмихнатите хора. Беше като да се прибера някъде, където не съм била от детството, но сърцето ми още го помни.
Купихме си имот там — само на час от Варна. И дълго време той беше нашето тайно местенце, само наше. Докато един ден не ме жегна мисълта: че е чист грях да пазя толкова красота само за себе си!
Как се роди „Рисуване и вкусове“
Тъкмо си блъсках главата какво да правя с мястото, и ето че се запознах с прекрасните хора от Paint Me Varna. Те правят рисуване и вино в студио в града — сядаш, рисуваш, отпиваш глътка вино, смееш се от сърце. И докато си приказвахме, нещо вътре в мен щракна. Ама защо това да е затворено между четири стени? Защо да не го изведем там, навън, сред цялата тази божия красота?
Така се роди „Рисуване и вкусове“. Честно да ви кажа — в началото ме гризяха съмнения дали ще проработи. А то проработи! И то много по-хубаво, отколкото изобщо смеех да си мечтая.
Защо точно на село?
Защото, повярвайте ми, на село започва всичко. Вкусът на трапезата, цветовете наоколо, дето сами ти молят да ги нарисуваш, гостоприемството, човешката топлина. Виждала съм с очите си как и най-закоравелият гражданин притихва и омеква, щом чуе песните на птиците и хлопките на стадата.
И знаете ли кое ме разтапя всеки път? Че изкуството и природата си пасват тъй естествено, сякаш са създадени едно за друго. Кристалният въздух, цветните градини, горските треви — всичко това някак само се озовава на платното. А после, като сложа гозбата на масата, гледам как лицата на хората светват и те се връщат назад — в онова безгрижно, щастливо време, което всички носим в себе си: детството.
Как минава един такъв ден
Няма да ви го разправям с часовник в ръка — защото точно това е цялата идея. Тук часовник няма.
Посрещам ви в двора, сред цветните градини, и ви настанявам с гледка право към планината. Наливам ви билков чай или ароматно кафе, колкото да се отпуснете и да усетите, че сте си у дома. После идват четките — художник от Paint Me Varna води нещата с лека ръка, тъй че хич не се притеснявайте дали можете да рисувате. Не можете? Чудесно! Никой не може в началото, повярвайте ми. А когато картините изсъхнат, ви чака обядът — от онези, заради които си струва да дойдете дори само за него.
За трапезата
Тук вече ще се похваля мъничко, простете ми. Готвя селски гозби, по нашенски — с чисти, истински продукти от селото и региона. И сама ги слагам на масата, защото няма по-голяма радост за мен от това да гледам лицата на хората, докато опитват първата хапка.
Това е частта, която топли отвътре. Домашна храна, поднесена тъй, както баба ни е поднасяла навремето. Защото селският туризъм не е само хубава гледка — той е вкус, аромат и спомен, който си отнасяте със себе си и пазите дълго.
Заповядайте при мен в БулаирЪ
Та това е, приятели. Ако ви се иска един съвсем различен ден — за моминско парти, тиймбилдинг далеч от офиса, рожден ден или просто ей така, защото го заслужавате — заповядайте в БулаирЪ заедно с Paint Me Varna на „Рисуване и вкусове“.
